Търпение, удобни обувки, делегиране на задачи - това е рецептата за един спокоен и щастлив сватбен ден според нашата булка Яна.
Прочетете как премина сватбата им с Георги, кои са най-вълнуващите и трогващи моменти, които ще запомнят завинаги.
Радваме се, че ни избраха за сватбени фотографи и благодарим за доверието.
От момента, в който се заехме с организацията за сватбата и обсъждахме детайлите по нея, започнах да си представям деня и себе си като булка. С радост мога да споделя, че очакванията ни се осъществиха. Беше приказно и вълнуващо. Сватбеният ден премина точно както беше плануван и емоционално надхвърли очакванията ми.
Сватбената организация беше дълъг и динамичен процес, който изискваше търпение и последователност. Голямо удоволствие беше подбирането на музиката - прекрасна лятна обстановка и музика, която те размечтава.
Не бих променила нищо, бих го изживяла отново, дори спонтанностите придадоха своя чар. Ако зависеше от мен, със сигурност бих избрала по-деликатни и малки корони за венчавката.
Най-изненадващо за всички, дори и за самия младоженец, беше спокойното му и безпрепятствено влизане вкъщи при взимането ми.
Пред църквата се случи неочаквано най-забавният момент. Влизайки в нея, приятели и близки ме обградиха като охрана, за да не видя другата булка.
По време на сватбената фотосесия с пушека, димът стигна до ресторанта, а персоналът от хотела си помислил, че гората се е запалила, а част от гостите - че пръскат срещу комари.
Трогателни бяха вълнението на семействата ни; забавният клип, сътворен вечерта преди сватбата; думите на моята братовчедка, която изнесе ритуала и разбира се, не на последно място, речта на кума.
Сълзите успявах да удържа до прочитането на пожеланията от картичките.
Никой не разбра колко нависоко хвърлих букета, той се озова в ръцете на наш приятел, докато момичетата го търсеха в клоните на дървета над тях. При втория опит го улови наша приятелка.
Това се оказа труден избор. Бягахме от клишетата. Спряхме се на Robin Thicke - Lost without you. Тя стана „нашата песен“.
Първият път, когато се видяхме, беше в бар. Още тогава той привлече вниманието ми. Впоследствие разбрах, че и аз - неговото. Предложението беше неочаквано за мен. Случи се, докато бяхме в Италия с приятели. Двамата решихме да се „загубим“ в малките улички на Милано. Наслаждавахме се на атмосферата и храната в малка кафетерия, където получих пръстена.
Включихме някои ритуали като традиции, не толкова като суеверия: взимането на булката, ритането на менчето, разчупването на питката, други категорично отказахме. Изпълних поверия, защото бяха важни за вярванията на близките ми… така баба ми върза червен конец.
Беше лятна градинска сватба с много зеленина, със семпли рустик и винтидж акценти.
Предварително подписахме в ритуална зала. Венчахме се в храм „Света София“, заради близката локация, архитектурното различие от другите храмове и впечатляващата история. Успяхме да намерим ресторант, който да отговаря на нашите представи и брой гости.
Фотоколектив вече са препоръчвани от мен и ще продължавам да препоръчвам занапред. Те запечатаха деня и уловиха всички емоции. Намерихме ги случайно от познати в социалните мрежи. Привлякоха нашето внимание с определено различните им и завладяващи фотосесии на други младоженци.
Да се заредят с търпение. Да не се впускат в прекалено много детайли и да се притесняват за тях. Да си изберат удобни обувки. Да делегират повече задачки на близките си, защото на тях това им носи радост. Стъпка по стъпка задачките ще отпадат и ще наближи големият ден. Да му се насладят максимално, защото той минава неусетно.
Декорация: Happy Flowers
Грим: Моника Цекова
Фризьор: Диди Илчева
Рокля: Стоян Радичев и Диди Петрова
Сватбен фотограф - Фотоколектив
Дизайн покани - Ели и Валери Вълчеви
Торта: 12Горе
Ресторант и хотел: Шато
Снимки: Фотоколектив (сватбен фотограф Иван Чохаджиев и сватбен фотограф Николай Колев)
Още статии и сватбена фотография вижте в разделите ГАЛЕРИЯ и ЖУРНАЛ.
